Резюмета 2017

МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ „ОБРАЗОВАНИЕ ‘21”
Велико Търново 24-25 ноември 2017 г.

РЕЗЮМЕТА

1. доц. д-р Петя Събева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Изследването е насочено към оценка на различните формати на електронни образователни ресурси, които генерират вариативни образователни практики в зависимост от поставените цели, спецификата на микроучилищната среда, административната подкрепа, предпочетения от учителя стил на обучение. Прилагат се като пластични, непрекъснато модифицирани инструменти за географско обучение в неконсолидиран режим. За формирането на географските компетентности от особена ценност е възможността да се ситуира обучение чрез 3D модели, базирани на компютърни анимации и симулации. Те „динамизират“ възприемането на географското познание, проектират нов тип моделна образност в съответствие с концепциите за мултимодално представяне на нормативно зададеното учебно съдържание, гарантират целенасочена интерактивност между учителя и учениците при активна роля на обучаемите спрямо формирането на предметни и общоучебни  компетентности.Въпреки противоречивото възприемане на електронно базираното обучение, има консенсус по отношение на факта, че повишава достъпността и възможността да се осигури нов модел на комуникация в синхрон с бързите промени на съвремието. И конкурентно предимство. В своята същност при добър дизайн е нов формат за географско обучение.

2. проф. д-р Красимира Табакова (СУ „Св. Климент Охридски“)

100 години Октомврийска революция в учебниците по история – преди и сега В статията е разгледан проблемът за Октомврийската революция в различни учебници по история – най-вече действащи в момента български и испански. Обърнато е внимание на използваното понятие и еволюцията в неговата употреба – от революция към преврат . Акцентът е поставен върху два момента – причините за разглежданото събитие и неговото значение и влияние. Потърсен е отговор на въпроса – трябва ли да познаваме Октомврийската революция и какво е нейното място в съвременната история.

3. Наде Молерович (ОУ „Гоце Делчев“, Скопие, Македония)

Учителите играят най-важната роля в живота на учениците. Те могат да променят или унищожат ученическите мечти. Ние, като учители, имаме най-важната роля в развитието на емоционалната интелигентност и социалните умения, от които учениците се нуждаят в реалния живота и неговите предизвикателства.

4. проф. д-р Стела Дерменджиева, доц. д-р Петя Събева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Целта на изследването е да се анализира потенциала и да се докаже ефективността на структурно-логическите схеми като възможен модел за ситуиране на обучението при изучаването на природна география в 8. клас. Основна съдържателна линия в методико-дидактическата обосновка е ролята им на функционална връзка между тематично обвързано учебно съдържание и ориентировъчна основа за познавателни действия от обучаемите. Познавателният акцент е върху компетентността да се установяват причинно-следствени връзки между сложни (най-често абстрактни географски понятия) съобразно аргументите за начина на мислене на съвременните обучаеми („клипово“, „дигитално“, „мрежово“), които предпочитат нагледно-образната (визуално-ориентираната) пред вербалната информация. Анализът, синтезът и обобщението са трите основни познавателни равнища, които могат да се осъществяват чрез тяхното тълкуване. Петте авторски структурно-логически схеми са съставени в обвързаност с логичността, компактността, информационната наситеност, убедителността, достъпността, схематичността и структурираността на нормативно зададеното учебно съдържание. Ползите от приложението им като средство за активизация на учебно-познавателната дейност оценени спрямо: възможността за визуално възприемане на цялостно представено географско познание, основано на асоциативни и логически връзки между предварително селектирани понятия; минимизирането на възможността за двусмислено тълкуване на понятия или формирането на грешни представи за йерархичната им обвързаност; концентриране на вниманието върху смислови фрагменти от учебното съдържание, което предполага изучаването им „в дълбочина“; активизирането на различни типове мислене.

5. ас. д-р Тамара Драганова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), Нина Иванова (Областен център за национални култури – гр. Рени, Българско неделно училище – гр. Рени, Украйна)

Докладът представя училищното географско образование в Украйна по учебни програми и учебни планове. Представени са концептуални модели на географското образование в основните училища и гимназиите, както и прилаганите методи на обучениe.

6. доц. д-р Виолета Стойчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Предложеният текст насочва вниманието към проблема за функционалната грамотност на учениците и потенциалът на учебния предмет История и цивилизации за развиване на ключови умения чрез общуване с разнообразни източници. Изходната концептуална основа тематизира промените в новата учебна документация. В сравнителен план е отделено внимание на системата от писмени работи, представена във въведените през 2000 г. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по история. Използвани са  примери от новите учебници по история и цивилизации за 5 клас, чрез които се анализират възможностите за развиване на оценявани от международното изследване PISA компетентности на учениците за общуване с различни видове текст, за разбиране смисъла на информацията и за нейното представяне в писмена форма.

7. Кина Котларска (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Съобщението си поставя за цел да проследи как е третирана проблематиката за равнопоставеност на двата пола в основните официални документи, регулиращи обучението по история у нас и да потърси отговор на въпроси като: гарантирано ли е нормативно обучението и възпитанието в равнопоставеност, създадени ли са условия за преодоляване на съществуващи стереотипни нагласи и възможни ли са практически варианти за запълване на евентуалните констатирани празноти.

8. гл. ас. д-р Юлия Симеонова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

В съвременното динамично и информационно общество едно от изискванията за успешна професионална реализация е добрата комуникация. Тя е сред основните проблеми, с които се сблъскват бъдещите преподаватели. Това засяга особено обучението по история и цивилизации, при което доминира наративната форма при поднасяне на учебното съдържание. Настоящото изложение поставя акцент върху съвременните предизвикателства, пред които се изправя младият учител в процеса на общуването със своите ученици. Анализират се  спецификите на вербалния и невербалния канал, по които то се реализира. Обосновава се значимостта на комуникативните умения, които се явяват част от ключовите компетентности на преподавателя, особено значими за успешното реализиране на образователния процес.

9. гл. ас. д-р Поля Йорданова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), Лидия Стефанова (СБК, Лимасол, Кипър)

21 век освен на образованието е и векът на най-силната емиграция, в историческото развитие на Европа. С емиграцията на много млади българи в чужбина намалява броя на учениците и училищата в България, но нараства броя на българските училища в чужбина. Идеята за възникването на Българските училища в Кипър се ражда съвсем спонтанно още в средата на 2000 г. В Кипър има вече 10 български съботно-неделни училища, разположени в различни градове и привличащи все повече български деца и ученици. А това е и отговорност към работещите учители зад граница. Тенденцията за увеличаване броя на децата би-лингви, израсли в небългароезична среда, които постъпват в първи клас с ниска степен на владеене на български език, се задълбочава Предлаганото в момента учебното съдържание като обем и структуриране не позволява оптимално формиране на комуникативна компетентност на български език, а на първо място обучението по български език би трябвало да има комуникативна насоченост, тъй като тези ученици са подложени на интензивно изучаване на официалния език на страната, в която живеят. След време те започват да мислят, учат и общуват на него, докато българският отстъпва на второ място, ограничен често в кръга на семейното общуване.

10. Росен Богомилов (106 ОУ, София)

В училище и в класната стая учениците прекарват по-голямата част от ежедневието си. Там те намират първите си трайни приятелства и изживяват първите си осъзнати положителни и отрицателни емоции. Училищната възраст е най-ключовия момент в развитието на човека, тук се предопределя и житейския му път. В XXI век ролята на класния ръководител е ключова за развитието на всяко детето (ученик). Ето защо основната функция на класния ръководител е свързана с мениджмънта на класа, изразена в следните отговорности: да идентифицира нуждите на класа, да осигури безопасна и сигурна учебна среда, да проследява и анализира резултатите на учениците, да поддържа добра комуникация с родителите и да работи за изграждането на общност и принадлежност в класа. Неизменна част от съвременното (демократично) управление на класа са: символиката на класа, правилата и последствията, делегирането на отговорности, коригирането на поведението и сгрешени цели при възпитанието на учениците, така че процесът на учене да бъде наистина качествен.

11. Антоанета Палангурска (СУ „Емилиян Станев“)

Публикацията има за цел да представи ролята на игралния филм като средство за представяне на продължителен исторически период за кратко време и използването му като източник на историческото познание, което дава възможност за развиване на критическото мислене у учениците. В нея се разглежда възможността как чрез игралния филм може да се свърже и осмисли по нов начин научна информация и използването му като дидактическо средство за насърчаване на учениците да бъдат активни и критични потребители на това което виждат.

12. Доц. к.п.н. Ольга Хлытина (Новосибирский государственный педагогический университет, Россия)

В доклада са характеризирани стратегиите за ученически анализ на исторически източници („четене“, „коментар“, „интерпретация“). Приведени са примери за тяхното усвояване и прилагане от страна на учениците при работа с писмени, визуални, веществени и устни източници, в това число и в рамките на учебно-изследователската дейност в урока по история.

13. Анита Ангеловска (ОУ „Крсте Мисирков“, Скопие, Македония)

Разнообразието на методи за оценяване, което прави възможно да се провери нивото на постигнати цели при преподаването, понякога може да бъде проблем за учителите и да предизвика дилеми за избора на подходящ метод при опит за постигане на определена образователна цел. Обучението по история е специфично, поради факта че е продължителен процес сам по себе си и изисква от учителите, на първо място, когато планират методите си за оценяване да бъдат особено внимателни относно целите, заради които те ще бъдат използвани, валидността на информацията, която ще бъде усвоявана при обучението на всеки ученик и подходящия метод, чрез който да се постигне целта, включително в контекста на оценяването. Изборът на методи трябва да бъде подходящ спрямо възрастта на ученика и неговите/нейните образователни нужди, като се вземе под внимание опитът на ученика с определен метод за оценяване. Тази статия поставя фокус върху отхвърлянето на предразсъдъците сред учителите, че историята като учебен предмет не предлага много възможности за прилагане на различни стратегии, чрез които се събира информация за прогреса на образователния процес и за резултатите, които учениците постигат. Също така чрез примери от опита в професията ще бъде представена връзката между методите за формално оценяване и методите, записани в учебната документация.

14. Анета Чаковска, Анета Придаенкоска (ОУ „Крсте Мисирков“, Скопие, Македония)

Според старогръцки, думите „геос” и „графос” в превод значат „описание на Земята”. Въпросът е как можем да задържим вниманието на учениците чрез „описание” на Земята без мотивация, демонстрация, изследване и др. Отговорът на този въпрос дойде от моя бивша ученичка, която доста пътува. Тя ми каза, че помни от моите часове как един път съм рисувала планини с различна възраст на дъската. Тогава тя ги научила по-лесно, за да може днес да ги разпознава, когато пътува. Тази статия се фокусира върху основни техники за преподаване, прилагани в часовете по география. Техниките са: минута-работа, стоп, куб, цилиндър, звезда, „Аз знам”, „Искам да знам”, „Искам да науча”, ръководена фантазия, таблица за предположения, ъгли, две звезди и др.

15. Яна Хворостова (МБОУ СКОШ №36, г. Озерск, Челябинская область, Россия)

Съвременното обучение по география – това е не само предаване на знания и умения, а формиране на географското мислене на учениците като особен начин на познанието и разбирането на своето място в съвременния свят.

16. Доц. к.и.н. Людмила Бычкова (Московский педагогический государственный университет, Россия)

В статията се разглеждат основните подходи, свързани с организацията на дейността на студентите от педагогическия университет за овладяване на професионални компетенции за възпитателна работа в урока по обществознание и в извънкласни дейности. Обръща се внимание на особеностите в подготовката на учителя, който изпълнява важна мисия: формиране у обучаващите се на образа на гражданина. Предлагат се конкретни методически подходи за организация и провеждане на практически занятия със студентите.

17. Юлина Юриева (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Интеркултурният характер и неравенството в българското общество са факт, а проблемите в съвременното училище реалност. Основният проблем на училището като социализатор е, че въпреки огромните постижения все още има реално неравенство на шансовете за образование и социална реализация на деца от доминантни и дефаворизирани етноси. Учениците, представители на различните малцинства, имат потребността да бъдат интегрирани в учебната среда и тук нагледно чрез проектно обучение е показан резултатът от такъв вид извънкласни дейностти.

18. Ирена Радева (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Мястото на географията като наука – на границата межгу природните и обществените науки, определя интердисциплинарността на географските знания. Географията, като учебен предмет има потенциала да формира компетентности, свързани с активна социална и гражданска позиция, действия поддържащи устойчивото развитие на околната среда и обществото. В тази смисъл целите на ДОС за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование се отразяват в най-широката си палитра, чрез обучението по общообразователния предмет география и инономика.

19. Донка Андреева (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Изследването на конкретната тема се съобразява със сложността и продължителността на процеса на обучение по история. Уменията и навиците не възникват сами по себе си и за това не е достатъчно овладяването на определени знания. Те се формират с упражнения, дейности, конкретно задавани и насочвани в процеса на работа. С оглед на полезността на направеното изследване се цели да се откроят необходимите специални грижи и внимание за формиране и развити на уменията за открояването на проблемите на българската история в европейските и световни процеси през един и същи исторически период.

20. Лъчезар Йорданов (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Съвременната образователна реалност е немислима без интегрирането на знания от различни научни области. Науката се развива ръка за ръка с изкуството, тъй като първото черпи естетическа и морална енергия от второто, посредством което се опитва да обясни и рационализира широк спектър от географски процеси и проблеми. По този начин за българската училищна география художествените произведения могат да се превърнат в ценен илюстративен материал и в същото време – в източник на информация.

21. проф. д-р Ольга Стрелова (Хабаровский краевой институт развития образования), проф. д-р Евгений Вяземский (Московский педагогический государственный университет), Россия

Авторите на статията, в контекста на научно-педагогическата дискусия за ефективен модел на образователните стандарти, представят теоретико-практически подходи за разработка и използване на информационните ресурси в обучението по история и обществознание. И ако актуалността на темата на доклада е очевидна в контекста на изискванията към образованието в съвременното информационно общество, то неговата връзка с Федералния държавен образователен стандарт за общо образование и Концепцията на новия учебно-методически комплекс по отечествена история е разкрита от авторите чрез  характеристиката на многоравнищния и многокомпонентния феномен, оценка на значението на допълнителните информационни ресурси в хуманитарното образование и обосноваване на алгоритъм на техния превод в образователни (учебни), както и илюстрирането им с примери от собствената методическа работа над комплекса „Да разберем Русия…“.

22. Даниела Христова (ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“, Бургас)

Настоящият текст разглежда приложението на интерактивната бяла дъска в учебните часове по история и цивилизации. Откроява се значимостта на бялата дъска като техническо средство в процеса на обучение при изучаване на учебното съдържание по история и интегрираността с ИКТ. Представен е инвариантен модел на урок в 5 клас с приложението на интерактивната дъска и различни програми за по-достъпното усвояване на учебния материал.

23. Николай Чакъров (СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“, Русе)

В настоящата публикация са представени добри педагогически практики от съвместната работа по линията училище – музей. Посочени са примери за класни и извънкласни вазимодействия между СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ – Русе, и Регионален исторически музей – Русе, свързани с часовете по история и цивилизация, като се акцентира върху програмата на Исторически музей „Русезнание“. Ключови думи: училище, музей, ученици, партньорство, регион.

24. Илиян Петракиев (РИМ – В. Търново), Мария Желязкова

Настоящият текст насочва вниманието към актуалните проекции на темата за използването на информационните и комуникационни технологии в училищата и музеите. В доклада са представени идеи за успешното съчетаване на съвременните технологии и музейните експозиции с цел повишаване на интереса от страна на младите хора към придобиването на знания по история, като се обръща специално внимание на опита на авторите в тази област. В текста се застъпва и въпроса за проблемите и перспективите, пред които са изправени музеите и училищата при приложението на информационните и комуникационни технологии.

25. Йордан Йорданов (ППМГ „Екзарх Антим I”, Видин)

Интердисциплинарен подход към формирането на компетентности при реализиране на международен проект „UNITY“ по трансграничната европейска програма България – Сърбия, осъществен от ППМГ „Екзарх Антим I”, гр. Видин и Гимназия гр. Зайчар, Република Сърбия.

26. Светозар Петров (ПГТХТ „Николай Димов”, Пирдоп)

Преподаването по история в малка затворена общност и в професионална гимназия, където повечето ученици са с трудна съдба и с приоритети, различни от учението, често пъти е истинско предизвикателство. Не бих квалифицирал изложението си като доклад, а по-скоро като споделяне на една относително добре работеща практика. Не работя с учебник или с дълги уроци, а работя с хендаути и съсредоточена информация. Не работя за сухи знания, а само за умения. Защото вярвам, че в XXI век уменията са по-важни от сухите знания. Да можеш да анализираш е много по-важно от това да помниш урок. Да бъдат оценявани и развивани умения, е много по-трудно, но и много по-ползотворно за учениците. Забравете лекциите, стандартното изпитване и изсипването на факт след факт. Добре дошли на личното мнение, анализа, аргументацията и нагласата да си уверен. Забравете за събитията без връзка с реалността. Добре дошли на часовете за бежанската криза, съвременните измерения на човешките идеологии, сравненията между живота преди и живота сега. И най-важното – забравете за сухото помнене на години и посрещнете търсенето на сложни и често не изцяло исторически отговори. Годините ги пише ги в интернет, но как да се оправим в морето от информация – не изцяло.

27. Васка Белчовска–Неделчева (ПГСС „Никола Пушкаров“, Попово)

Внимателното вглеждане в ключовите компетентности за учене през целия живот позволява да се открие голяма близост с културно-образователните области и предмети от професионална подготовка, в които е структурирано учебното съдържание и очакваните резултати от неговото овладяване. Постигането на тези компетентности от страна на учениците е възможно чрез използване на личностния и професионален потенциал на съвременния учител. Целта на настоящия доклад е анализ на възможностите за съчетаване на ПОО с овладяването на ключовите компетентности за постигане на по-голяма пригодност на обучаваните за трудова заетост с акцент върху специалност „Селски туризъм” и примери от преподаването по предмет „История на материалната и духовна култура”.

28. Николай Малев (ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Асеново)

В данной статии автор попытался сделат попитку  показат взаимосвяз географской среда,тенденции демографского развитии ,исторического развитие данного региона в логике геополитики в призме безпристрастности и как можно  тео показать старшекласниками средней школе в ходе  обучение и как выполнение проекты.По существо    ето комплекс, подход,цел каторого обоготит, общей култура школника и развит способности школника анализ факти из каждой сфери жизни ,находит связь  разнаами процеси из жизни общество и  географской сред,,каторая надо возпроминать как одинной организм со социалной среды. Етот комплексны подход должен разширит, кругозор школникам,обхват критичное мишление как потребребности развитии самого жизни и нового роля современной школы. География как фундаменталной науки имеет  болшая роля в системе современного образования и надо изучат ее в связи со социалнами познании современной науки.

29. Кристиана Добрева-Станкова (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Целта на изследването е да анализира и очертае концептуалните рамки на учебния предмет география и икономика в прогимназиален етап и възможностите за повишаване на компетентностите и преодоляване на затрудненията, които възникват при тяхното формиране при работа с деца билингви (на примера на Област Сливен).

30. Юра Лужецка (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Основната задача е подробно сравнение на учебниците за 5 клас – сравнение по съдържание, брой раздели, сравнение на количествено и качествено представяне на учебния материал.