Международна научна конференция „Историческото образование и предизвикателствата през ХХІ в.“
Велико Търново, 18–19 ноември 2016 г.
РЕЗЮМЕТА
ВИЗИЯ 2030: ИСТОРИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ МЕЖДУ „НИЕ“ И „ТЕ“
Виолета Стойчева
Предложеният текст тематизира конкретни проблеми на историческото образование в контекста на международния дневен ред „Образование 2030“. За целта са направени паралели между механизмите за подкрепа на национално ниво в отделни държави от Европейския съюз и законодателните реформи в България. Потърсена е не/съизмеримост в политиките и промените, които „ТЕ“ и „НИЕ“ реализираме като отговори на ключовото условие за качествено образование. Приведените примери адресират новите предизвикателства пред историческото образование и възможните светлинки в „тунела“ на модернизацията.
УЧИТЕЛЯТ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ В XXI ВЕК
Мая Димитрова
В доклада се поставя проблемът за различните измерения на професионализма на учителя – потенциал, реализация, измеримост в контекста както на теоретични и методологични идеи, така и на нормативната регулация. Смисълът e обмен на добри практики, които маркират състоянието и перспективите в дейността на учителя професионалист в анонсираните три аспекта на темата: призвание – с възможности към осъзнатия развиван потенциал; предразположение за упражняване на учителската професия; компетентност – разбирана като сравнително завършен комплекс от способности и качества, които са основа на професионалната реализация и развитие; признание – остойностяване на авторитета.
ДИСКУРСЪТ НА НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА 5 КЛАС
Юлия Симеонова
Стремежът към модернизация на българското образование е пряко свързан с изработване и прилагане на новата нормативна документация. От 1 август 2016 г. влезе в сила нов Закон за предучилищното и училищното образование, което доведе до необходимост от създаване на нови учебници. Целта на настоящото изложение е да направи обобщен анализ на учебното съдържание в новите учебници по история и цивилизации за 5 клас, позовавайки се на Държавния образователен стандарт, и на тази основа да се прецени адекватността на дискурса към съвременните тенденции в методиката.
ЗА ПРЕПОДАВАНЕТО НА НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ: ИСТОРИОГРАФСКИ АСПЕКТИ НА ТЕМАТА ЗА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКАТА СЪПРОТИВА В БЪЛГАРИЯ
Лора Дончева
Целта на настоящия доклад е да представи съществуващите в съвременната историография гледни точки по някои важни въпроси, свързани с темата за антикомунистическата съпротива в България: причини за появата ѝ; форми на проява; численост и социален състав; връзки с българската политическа емиграция и чуждите разузнавателни служби.
ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО (АНАЛИЗ НА ПОСТИГНАТОТО СЪС СТУДЕНТИТЕ В ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ)
Красимира Табакова
С настоящия доклад се опитваме да представим резултатите от работата със студентите от ІІ курс – специалност „История и география“ и „История и философия“. Дисциплината „Интерактивни методи“ е въведена през 2013 г. и вече имаме основание да потърсим както положителното, така и да осмисим критично какво и как да бъде подобрено. Основната задача, която си поставихме, беше да подпомогнем студентите в тяхната бъдеща дейност като учители. Нейното въвеждане беше съобразено с различните национални програми за модернизация на образованието. Същевременно отчитахме, че това ще им помогне в конкретната подготовка по други базови дисциплини. Основните умения и базови компетенции, които развиваме, заедно с дисциплини като Педагогика, Психология, АВИТО и др., са решаване на проблеми, работа в екип, критичност. Едновременно с това стимулираме откривателството, разкриваме невидимата страна в работата на историка-професионалист – използване на публикувани и непубликувани исторически източници от архивохранилищата, прилагането на ИКТ технология, но същевременно развиваме комуникативните умения и артистичност.
ВОСПИТАНИЕ НАЦИОНАЛЬНО-ГРАЖДАНСКОЙ ИДЕНТИЧНОСТИ РОССИЙСКИХ ШКОЛЬНИКОВ И ОБЩЕЕ ИСТОРИЧЕСКОЕ ОБРАЗОВАНИЯ
Евгений Вяземский
Автор доклада формулирует педагогические подходы к реализации приоритетов государственной образовательной политики в сфере общего исторического образования и предлагает стратегию воспитания российской гражданской идентичности школьников на основе реализации воспитательного потенциала содержания общего исторического образования и ценностно-ориентированного образовательного процесса.
СИСТЕМНОСТЬ В ШКОЛЬНОМ ИСТОРИЧЕСКОМ ОБРАЗОВАНИИ: НАСКОЛЬКО ДОСТИЖИМА ЗАДАЧА (РАЗМЫШЛЕНИЯ НА ПРИМЕРЕ УКРАИНЫ)
Ирина Костюк
В статье поднимается вопрос о системности школьного курса истории как декларируемой задаче построения содержания и неизбежной ограниченности и фрагментарности исторического знания, которое можно вместить в школьный курс. Какие требования к объёму и отбору содержания и другим дидактическим целям обучения истории должны быть выполнены, чтобы учащиеся в конце изучения школьного курса имели целостное видение прошлого и овладели ключевыми предметными и общими компетентностями, актуальными для XXI века. Как выстроить оптимальное соотношение содержательного и деятельностного компонентов в школьной программе с учетом ограниченности учебного времени и современного информационного вызова. Также затрагивается вопрос о роли интегрированного изучения курса истории, литературы, географии, гражданского образования для формирования системного мышления.
„ВСЕОБЩАЯ ИСТОРИЯ“ В ЭПОХУ НАЦИОНАЛЬНЫХ ИСТОРИОПИСАНИЙ
Ольга Стрелова
В статье ставится вопрос о роли курса всеобщей истории в решении задач современного школьното исторического образования, важнейшим из которых в „эпоху национальной историографии“ является формирование национальной идентичности молодых граждан. Под „эра национальной историографии“ автор подразумевает современный период начавшийся после распада Советского Союза и социалистического лагеря, который привел к образованию новых европейских государств, которые обеспокоены в связи с этим для создания новых версий их историческое прошлое. На примере анализа современной российской системы школьного историческото образования автор размышляет о цели и содержании курса по всемирной истории, о принципах интеграции с курсом по руской истории, а также о научно-методическом обосновании его преподавание и изучение.
ПЕРВЫЙ ОПЫТ РЕАЛИЗАЦИИ ЭЛЕКТИВНОГО КУРСА „МАТЕРИАЛЬНАЯ КУЛЬТУРА ДРЕВНЕЙ ГРЕЦИИ С ИНТЕРАКТИВНЫМ И АНГЛОЯЗЫЧНЫМ КОМПОНЕНТОМ“
Андрей Можайский
В данной статье предлагается опыт реализации элективного курса „Материальная культура Древней Греции с интерактивным и англоязычным компонентом“. Целью реализации программы элективного курса является становление и развитие личности обучающегося путем изучения культурного наследия Древней Греции. История Древней Греции иллюстрируется в ходе элективного курса ее материальной культурой. Учащиеся видят отражение исторических и социальных процессов в материальной культуре. Кроме того, в ходе реализации программы, учащиеся формируют навыки научной коммуникации на русском и английском языках.
ОТ УНИВЕРСИТЕТА ДО КЛАСНАТА СТАЯ – ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЛАДИЯ УЧИТЕЛ
Теодора Желева, Даниела Иванова
Настоящият текст насочва вниманието към подготовката на студентите за бъдещи учители по история и цивилизация/и – придобиване на теоретични знания, компетенции и опит, необходими за успешно реализиране в реална работна среда. Акцентът е поставен върху предизвикателствата, пред които се изправят младите учители в класната стая – „сблъсъкът“ с нормативните ограничения на образователната система, потребностите на съвременните ученици, отношението на родителите и ролята на стереотипите в общественото мнение. На тази основа се споделят идеи и се предлагат адекватни решения за подобряване на професионалната подготовка на бъдещите учители във ВУЗ, за тяхната адаптация и справяне с проблемите на училищното историческо образование.
РЕЦЕПТАТА НА МОДЕЛА „ПРЕПОДАВАЙ КАТО ЛИДЕР”
Росен Богомилов
Моделът на мрежата Teach for all, част от която е и „Заедно в час“, е припознат от ООН като добра практика в развитието на успешни учители в световен мащаб. В контекста на историческото образование, моделът акцентира върху развитието на гражданска компетентност и толерантност. Преподаване на история по този модел показва повишаване на мотивацията на учениците и тяхната ангажираност по време на учебните часове. Всеки час върви по конкретни стъпки, които водят до изпълнението на целта на учебния час. За часа по история един такъв пример за цел е: Учениците оценяват управлението на цар Симеон Велики. Чрез работа с исторически документи учениците и учителят го правят заедно, след което учениците сами правят оценка например на развитието на културата по негово време. В края на часа учениците отново оценяват управлението на цар Симеон по критерии и получават оценка в проценти за нивото, на което са се справили.
ФОРМИРОВАНИЕ ЛИЧНОСТНЫХ КОМПЕТЕНЦИЙ НА УРОКАХ ИСТОРИИ
Эльмира Хафизова
Стандарты общеобразовательной школы в качестве основной цели указывают формирование у обучающихся большого числа компетенций. Умение применять полученные знания в настоящее время становится определяющим в разных родах деятельности: учебной, внеучебной, производственной, научной. Формирование компетенций является сложным процессом. Современный образовательный процесс указывает нам на невозможность обучения школьников компетенциям, их можно только сформировать на основе приобретения ими знаний, умений, навыков и личностных качеств. Опыт организации учебного процесса на примере формирования личностных компетенций предлагается в представленной статье.
ИСТОРИЯТА КАТО ИГРА НА ВИДОВЕТЕ ВРЕМЕНА /ИСТОРИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ КАТО ТЕХНОЛОГИЯ В ЧАСОВЕТЕ И ИЗВЪН ТЯХ/
Донка Радева
Часовете по история от основно време-пространство за контакт с историята, могат да станат поле на „игра с историята”, приемаща различни форми. Преподаването е моделиране на исторически процес в съучастие на учениците, като ролята им може да се променя според ситуацията. Видовете времена, съчетани в историческата идентичност, могат да се преобразуват и преливат. Часовете могат за „прелеят” към извънкласно и извънучищно търсене на историческа истина, като „приключението история” стане игрови модел с много по-широки цели от заложените цели.
УЧИТЕЛ – МИСИЯ ВЪЗМОЖНА
Димитър Димов
Всички знаем, че най-представителната образователна общност е училището. В тази институция обществото създава условия за разпространяване и усвояване от подрастващите поколения на научни знания, умения, навици, отношения. Аз смятам, че най-много възможности за това дават извънкласните форми, които предлага едно училище! За да изпълним нашата мисия, трябва да променим начина на мислене и отношение на младите хора към тези извънкласни форми на работа. Доказателство за моята теза са успешните дейности, които Школата по история, на която имам удоволствието да съм ръководител, проведе през последните няколко години. Какво точно предложих и какво се получи като резултат? Идеята за създаването на Школата е свързана най-вече с отговора на въпроса доколко може предметът да излезе извън рамките на строгата академичност?!
ИЗВЪНКЛАСНИТЕ ЗАНИМАНИЯ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ КАТО ЧАСТ ОТ УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА В УЧИЛИЩЕ
Николай Чакъров
В публикацията е разгледано мястото на извънкласните занимания по история в учебно-възпитателната работа в училище. Представени са конкретни примери за подобна дейност в СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“, Русе – ученически изследвания върху топонимията на гр. Русе и за войнишките паметници в област Русе.
УЧЕНИЧЕСКИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ ПО ИСТОРИЯ – ВЪЗМОЖНИ ПРОЕКЦИИ НА РЕАЛИЗИРАН ОПИТ И В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Анелия Ковачева
Откриването и развитието на дарбата, способностите или таланта на ученика от най–ранна възраст е мисия на всеки учител, считащ себе си за добър професионалист. За осъществяването на ученически изследователски проект по история е необходимо придобиването на допълнителни разнообразни умения, които, реализирани в образа на научен продукт, да формират компетенции, които да ползват ученика в бъдещото личностно и професионално изграждане. В доклада се представя част от опита на учителя, придобит в ръководството на ученици за разработването на реферати, участвали и наградени в национални конкурси по история. Обобщени са съдържателните елементи и конкретните стъпки в приложената методология за успешен проект. Формирането на умения и компетенции у учениците за изследователска работа ще намира своето място и в образователните дейности в бъдеще.
„РАЗЛИЧНИТЕ“ В ИСТОРИЯТА – ПРЕПОДАВАНЕТО НА ИНТЕРКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Юлина Юриева
XXI век бележи началото на нова епоха, в която глобализацията поставя своя акцент върху мултикултурността. Връзките между отделните държави, етноси и култури са осезаеми, което налага да възпитаваме младите хора в толерантност към различните. Новият Закон за предучилищно и училищно образование ангажира с тази задача гражданското образование, което предстои да бъде въведено като отделен учебен предмет от учебната 2020/2021 гадина. Неговото съдържание обединява знания от здравно, екологично, гражданско, интеркултурно и историческо образование, но докато бъде реализиран на практика, основната тежест при изграждане на интеркултурни компетенции се поема от обучението по история и цивилизация. Заложените в стандарта компетенции ориентират преподаването в час по история към дейности, чрез които учениците се научават да оценяват взаимните връзки между отделните култури. Получават възможността да изследват и познават културните различия в живота на Другия. Преподаването на компетенциите на XXI век е средството, чрез което ние творим нашите рецепти за промяна, които ще превърнат глобалното ни общество в толерантно и приемащо различните.
ПРЕПОДАВАНЕТО НА ИСТОРИЯ В БЪЛГАРИЯ И ХЪРВАТИЯ –
СРАВНИТЕЛЕН МОДЕЛ
Мариела Семова
Една от най-важните за обществото ни системи е образователната, която днес претърпява промени в положителен аспект, но и има своите проблеми. Целта на настоящия текст е да представи кратко сравнение на преподаването на история в хърватско и българско основни училища. Като допълнение представям и общи впечатления за училищата като цяло в двете държави. За реализацията на това изследване взех участие в програмата Erasmus+ Traineeship, която предоставя възможност за самостоятелно намиране на координираща институция за обмен. Изготвих си програма за работа в Основно училище „Сесветска Сопница” (Osnovna Škola Sesvetska Sopnica) в Загреб, Хърватия. Изходна точка на сравнението между методиката на преподаване на история е участието ми в часовете по история на Марина Ренич (Marina Renič) и интервюто, което проведох с нея.
ВАРИАНТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО НЕДЕЛНО УЧИЛИЩЕ В ЧУЖБИНА
Илиана Илиева-Дъбова
Докладът предлага кратък обзор на явлението „българско училище в чужбина“; прави опит за формулиране на проблемите в обучението по история на България в тези образователни центрове и предлага варианти за тяхното преодоляване. Материалът представя примери за прилагане на ИКТ в обучението по история и цивилизация в българските неделени училища зад граница, които се основават на професионалната дейност на автора.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННАТА ПЛАТФОРМА MOZABOOK В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
/ЕЛЕКТРОННАТА ПЛАТФОРМА MOZABOOK – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИНТЕРАКТИВНИ УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ/
Елка Иванова
Възприемането на съвременните модели на обучение изисква, от една страна, промяна в методиката, използвана от учителите за реализиране на образователните цели, а от друга страна – на нагласата на учениците за това, което се очаква от тях. Това налага постоянно обновяване на системите от дейности и средства, чрез които да бъдат реализирани ДОИ и ДОС; налага потребност от съвременни начини за е-обучение и постигане на качествено обучение. Тези обстоятелства ни провокираха и стремейки се крайният резултат да бъде по-добър, потърсихме нови възможности за постигане на педагогическите цели. Приложихме иновативните облачни технологии, Office 365 и електронната платформа МozaBook. В доклада представяме реализацията на тази идея в 8 клас. Описваме обстоятелствата, които направиха идеята възможна, подготовката, етапите на реализация и РЕЗУЛТАТИТЕ…
ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ (ИКТ) В ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ИСТОРИЯ
Даниела Христова
Настоящата разработка насочва вниманието към изследване проблема за приложението на ИКТ в учебните часове по история и цивилизация 8–10 клас. Откроява се значимостта на интегрираност между изучаваното учебно съдържание по история и ИКТ. Представени са различни техники на обучение, насочени към по-достъпното усвояване на учебния материал.
„ЧУХ И ЗАБРАВИХ. ВИДЯХ И ЗАПОМНИХ. ПРЕЖИВЯХ И РАЗБРАХ“
Борислава Петрова
В малка павирана уличка, близо до центъра на град Сопот се намира Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“. Етнографският център е разположен в две възрожденски къщи, стопанисва се от Къща музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Талантът и духът на старите майстори се поддържа жив и днес. Местните художници и занаятчии продължават да обогатяват българските традиции, като се стараят да оставят занаята жив, за да не се прекъсва линията на приемствеността. В различните образователни програми, които музеят организира, учениците от Сопот се запознават с народните занаяти и традиции, имат възможност да се докоснат до запазени занаяти и да изпробват наученото под вещото ръководство на майсторите от Сдружение „Сопотски еснафъ“. Целите на музея са постигане на приемственост между поколенията, популяризиране на старите занаяти и традиции като част от българското културно наследство; възраждане, съживяване и съхраняване на старите занаяти и народни традиции в град Сопот; популяризиране на музейната институция сред учениците.
УЧЕНИЧЕСКА АРХЕОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА ПРИ ПРОУЧВАНЕТО НА СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „РЯХОВЕЦ“, ГР. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ПРЕЗ 2016 г.
Илиян Петракиев
Представена е проведената през 2016 г. ученическа археологическа школа на средновековната крепост „Ряховец”, с участието на ученици от СУ „Георги Измирлиев” и СУ „Вичо Грънчаров” от гр. Горна Оряховица. Образователната дейност е организирана на 3 етапа. Първият етап се реализира в реална археологическа среда на многопластов обект с включена полева обработка на откритите материали и завършва с връчването на сертификат. Във втория етап е включена работа в музейна среда, за почистване и първично обработване на находките и керамичния материал. Като трети етап е организирана статистическата обработка на цялостния материал. И за трите етапа е изготвена учебна програма, по която се провежда работата с учениците. Част от работния процес е представен на традиционна изложба, посветена на археологическите разкопки на крепостта „Ряховец” през 2016 г. в ИМ – Горна Оряховица. Също така са представени перспективите и предизвикателствата пред бъдещото развитие на археологическата школа и евентуалните възможности за превръщането ѝ в международна.
ИСТОРИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО: МАГИЯТА НА АР НУВО – РУСЕ
Антоанета Палангурска
Статията предлага ресурс за провеждане на учебни занятия в естествена градска среда по теми, свързани с архитектурното наследството в стил ар нуво. Предложеният модел дава възможност за преминаване от статично в динамично преподаване, който може да се осъществи в часове за активна дейност на учениците извън училище. Това дава възможност да се реализира изграждането на трайни знания и умения за оценка и съхраняване на собственото ни наследство, за уважение към постиженията на чужди култури.
МУЛТИМЕДИЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОЕКТ „ЦАРЕВГРАД ТЪРНОВ“ – ИДЕЯ ЗА СЪВРЕМЕННА МУЗЕЙНА ПЕДАГОГИКА
Мария Желязкова
Настоящият текст насочва вниманието към актуални проекции на темата за използването на информационните и комуникационни технологии в музеите. Аргументирането на тяхната роля за повишаване на посещаемостта и стимулиране на интереса от страна на младите хора към музейните експозиции е обвързано с необходимостта от разработване на специализирани обучителни програми, основани на интерактивността и комуникацията с публиката. В доклада е представена идея за съвременна музейна педагогика, базирана върху използването на авторски мултимедиен проект „Царевград Търнов“. В него са заложени образователни игри, които могат да бъдат използвани като ефективно дидактическо средство в обучението по история и цивилизации при преподаването на Средновековна българска история в прогимназиалния етап.
МУЗЕЙ – УЧИЛИЩЕ – ИСТОРИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ
Анка Игнатова
В доклада се разглеждат съвременните форми на взаимодействие между музея и училището в сферата на обучението по история в България. Посочват се примери за добри практики, както и причините за неизползваните докрай възможности на музея за осъществяването на нов тип нетрадиционно образование, допълващо класическото. Очертават се перспективите относно разширяването на сътрудничеството между двете институции.
Comments