ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ „ОБРАЗОВАНИЕ’21“
13 ноември 2020 – Велико Търново
РЕЗЮМЕТА
ПАНЕЛ „ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ ПРЕЗ 21 ВЕК – МИСИЯ ВЪЗМОЖНА“
1. доц. д-р Петя Събева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Предсказуеми успехи в класната стая, или защо ефективните учители имат много малко проблеми
2. проф. д-р Олга Стрелова (Хабаровски регионален институт за развитие на образованието, Русия), проф. д-р Евгений Вяземски (Московски педагогически държавен университет, Русия)
Културата на паметта в компетенциите на педагога през XXI век
В руската система на гражданско образование в светлината на широк кръг от социални, медийни, дисциплинни, педагогически и други причини, се актуализира ново – възпоменателно – направление. Неговият ценностен ориентир е насочен към възпитаването на култура на паметта сред учениците и формирането на съответстващи компетенции на преподавателите, възпитателите и специалистите с допълнително и висше педагогическо образование.
Проблемите в разработването и реализацията на това направление от една страна, са свързани с отсъствието на ясен концептуален апарат в социалните и хуманитарните науки и педагогиката (възпоменание, култура на паметта, образователно събитие и др.), а от друга – с училищните практики на масови и формализирани празници. През последните пет години авторите на доклада целенасочено работят върху смислите, форматите, способите за образователна дейност на учениците и педагозите на основата на Календара на образователните събития, свързани с проявите на бойната слава и паметните дати в историята и културата на Русия (Министелството на образованието ежегодно (от 2016 г.) актуализира и изпраща този документ до ръководствата на образователните институции в цяла Русия).
3. проф. д-р Стела Дерменджиева, гл. ас. д-р Тамара Драганова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Гражданското и екологичното образование – (не)предизвикана дигитална трансформация
Докладът изследва гражданското и екологичното образование като интердисциплинарен комплекс като (не)предизвикана дигитална трансформация през XXI век. Представени са корелационните връзки и взаимозависимости, насочени към придобиване на граждански компетентности и компетентности за поддържане на устойчива околна среда в дигитализирания образователен свят.
ПАНЕЛ „ КОМПЕТЕНЦИИТЕ НА 21. ВЕК – МЕЖДУ ТЕОРИЯТА И ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА“
4. д-р Боянка Димитрова (РИО – Велико Търново)
Компетентностен подход – практическа реалност или реална практичност
В статията се прави опит за съпоставяне на разбирането за организиране на обучението на основата на компетентностния подход и нормативните и практически реализуемите основанията в реализацията му.
5. Ирина Костюк (Лвовски областен институт за следдипломно педагогическо образование, Украйна)
Ролята на стандартите и учебните програми в еволюцията на училищното историческо образование в Украйна
В статията авторът се фокусира върху промените в учебните програми по история и в стандартите за средно образование в Украйна през призмата на раздел „История и социални науки/ гражданско образование“. Като се държи сметка за нормативния характер на учебната програма за учителите и училищната система в страната като цяло, може да се открои влиянието на държавната историческа политика посредством примера на учебния предмет „История“. Проследява се влиянието на световните/ европейските тенденции върху съдържанието и дидактизирането на училищния курс по история в Украйна, което от своя страна влияе върху процеса на създаване на учебници и системата за повишаване на квалификацията на учителите.
6. Елмира Хафизова (Средно общообразователно училище № 44, Ханто-Мансийска автономна област, Русия)
Формиране на система от гъвкави навици и soft skills в образователния процес
Статията е посветена на проблема в съвременното общество, който създава основно напрежение в сферата на образованието като цяло и в частност – в училищното. На различни дискусионни форуми, посветени на проблемите на руското образование, както и в средствата за масова информация, могат да се чуят две противоположни гледни точки. Висшето училище твърди, че фундаменталните знания не остаряват и най-търсеният потенциал на 21 век е фундаменталното знание, доколкото то е основата на цялото образование. Уменията за комуникация, сътрудничество, критическо мислене следва да се разглеждат само като вид надстройка над базовите знания. Soft skills се формират в процеса на формиране на hard skills. Разбира се, всеки трябва да бъде научен да се учи, да търси информация, да бъде общителен, да може да работи в екип, да бъде креативен. Нарастващият поток от научна информация трябва да бъде систематизиран, обработен и предаден на обучаемите по такъв начин, че да ги подготви за тази нова за тях дейност. Съществува обаче и друга гледна точка: за да се успее в съвременния свят, не са достатъчни само фундаменталните знания, необходими са и специални „гъвкави“ умения.
7. Николай Чакъров (СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ – Русе), д-р Деница Великова (Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе)
Развиване на ключови компетентности у гимназистите чрез извънкласни дейности по история и цивилизации
Настоящата публикация е посветена на развиването на ключови компетентности чрез проектна работа по история и цивилизации в гимназиалната степен на обучение. Представено е историческо проучване на тема „Русенските евреи и войните за национално обединение (1885 – 1945)“, извършено като извънкласна работа от 14 ученици от 9. клас на СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ – Русе, и СУ „Христо Ботев“ – Русе. На базата на проучени архивни документи и специализирана литература са издирени имената на 49 русенски евреи, загинали в Балканските войни (1912 – 1913 г.) и в Първата световна война (1915 – 1918 г.).
Представеното историческо проучване е и добра педагогическа практика за успешно развиване на ключови компетентности, заложени в Закон за предучилищното и училищното образование: компетентности в областта на българския език, дигитална компетентност, умения за учене и социални и граждански компетентности, а също и за приложението на проектната работа в училищното историческо образование.
8. доц. д-р Олга Въткова (Професионална гимназия по механоелектротехника – Плевен)
Развиване на визуалното мислене на учениците от гимназията в уроците по изобразително изкуство
В статията се разглежда ситуацията с преподаването на изобразително изкуство в професионални гимназии в контекста на дистанционното обучение. Идентифицирани са проблемите и трудностите в развитието на визуалното мислене на гимназистите в уроците по рисуване в 8-10 клас. Предлагат се начини за тяхното решаване.
9. доц. д-р Марко Тимчев (УНСС – София)
Съвременни подходи и модели на усъвършенстване на образователния процес по стопански счетоводен анализ във ВУЗ
В доклада се предлагат подходи, модели и методи за усъвършенстване на научно-преподавателската работа и образователния процес по дисциплината „Стопански счетоводен анализ на предприятието“ във ВУЗ.
Извежда се необходимост от усъвършенстване на учебното съдържание и методите за преподаване.
Изследват се възможности за използване на дистанционната форма на обучение, на активни и интерактивни методи в условията на цифрова трансформация и дигитализация на образователния процес.
10. д-р Кина Котларска (СУ „Емилиян Станев“ – Велико Търново)
Асоциираното училище – нормативна рамка и перспективи
Статията разглежда нормативната регулация за създаването и функционирането на средни училища, асоциирани към различните университети. Текстът прави обзор на опциите за сътрудничество между средното и висшето образование, които предоставя това асоцииране.
11. гл. ас. д-р Юлия Симеонова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Турското училище в Търново – една забравена история
Като наследник на Средновековната книжовна школа, един от стожерите на Търново е образованието. В продължение на векове тук функционират различни по вид български училища. На територията на града обаче съществува и турско, известно с името „Сабахатин Али“, което развива дейност и след Освобождението, но историята му е забравена. С помощта на наличните архивни материали от ДА-В. Търново ще се опитаме да представим мисията на неговите учители, които в продължение на повече от 80 години успяват да съхранят „просветното огънче“ и децата да се обучават на майчиния си език.
ПАНЕЛ „ЗА ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ – СИНХРОННИ И АСИНХРОННИ ДИДАКТИЧЕСКИ „НЮАНСИ““
12. Илиана Илиева-Дъбова (БНУ„Св. Седмочисленици“, Тарагона – Реус, БНУ „Св. св. Кирил и Методий“, Барселона, Испания)
За някои аспекти на електронното обучение в българските неделни училища в чужбина
Българските неделни училища в чужбина са важна част от живота на българите, които живеят извън границите на България. Те съхраняват българския език, история, традиции и идентичност на децата. Обучението в тези училища трябва да бъде модерно и в синхрон със световните образователни тенденции. Статията разглежда някои аспекти на електронното обучение по история в тези училища. Представя примери за използвани платформи в електронното обучение.
13. Ралица Истаткова (СУ „Емилиян Станев“ – Велико Търново)
Иновативни методи на обучение в онлайн среда по история и цивилизации (6. – 7. кл.)
С разпространението на новия коронавирус и в България, обявен за пандемия от Световната здравна организация, хората по света бяхме изправени пред голямо предизвикателство през 2020 г. Той повлия значително на живота на цялото човечество от Съвременната епоха, но също предизвика способността ни да се адаптираме и да сме устойчиви. Да създадем нова организация в новата класна стая, да доразвием уменията и активираме целия си собствен и ученически потенциал за работа.
В първостепенна задача на съвременния български учител се превърна да развие излезлите на преден план в условията на COVID-19 умения и начини за адаптацията им към работа в реално учебно време, съобразено с възрастовото развитие на учениците и очакваните резултати по предмета за съответния клас. В статията са споделени конкретни примери от работата с нови електронни платформи и начини за затвърждаване и усвояване на нов материал чрез активното участие на учениците.
14. Мария Желязкова (СУ „Иван Вазов“ – Стара Загора)
За компютърните игри в обучението по история и цивилизации в 5. клас – между полезното и забавното
В статията е представена обща характеристика на компютърните игри, на техните предимства и недостатъци, които се наблюдават при прякото им прилагане в училищното обучение. Теоретичните изводи са осмислени през призмата на конкретна педагогическа практика чрез примери с компютърни игри, подходящи за обучението по История и цивилизации в 5. клас, които повишават интереса на учениците към историята на древните народи и мотивацията им за учебна дейност.
ПАНЕЛ „ПЕДАГОГИКА НА НАСЛЕДСТВОТО: МУЗЕИ И УЧИЛИЩЕ“
15. доц. д-р Лора Дончева, доц. д-р Анка Игнатова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Културен маршрут „Петко Рачев Славейков и Велико Търново“
Целта на предложения културен маршрут е да популяризира местата на паметта, свързани с видния поет, публицист, издател, просветен деец и общественик Петко Рачев Славейков, в неговия роден град. Маршрутът включва следните обекти: къща музей „П. Р. Славейков“ и фигуралния паметник на бележития търновец срещу нея; читалище „П. Р. Славейков“; някогашния Казанджийски площад, носещ дълги години името на П. Р. Славейков; Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ с барелефа на патрона; Музей „Възраждане и Учредително събрание“.
16. докторант Васка Белчовска-Неделчева (РИМ – Попово)
Образователни програми за новата постоянна експозиция в Исторически музей – Попово
Новата постоянна експозиция на Исторически музей – Попово бе открита на 26.10.2020 г. след 3 годишна работа по концепцията и изпълнението ѝ. В доклада е направен опит за интерпретиране на наследството, представено в експозицията, чрез образователни програми за различни целеви групи.
17. доц. д-р Виолета Стойчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Да мислим историята като част от културата на съвременната нация (проблеми на дизайна на урока в музей)
Представеният текст прави преглед на натрупания дългогодишен опит за провеждане на уроци в музей в контекста на целите на училищното историческо образование. На тази основа се тематизират възможности за съвременен дизайн на образователни дейности, динамизиращи връзката училище – музей през призмата на модерните педагогически подходи и интегрирането на наследството в учебния процес. Обосновава се необходимостта от промяна в дизайна на урока в музей като адекватен отговор на предизвикателствата пред образованието през XXI век.
18. докторант Славенка Кутева (ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив)
Динамика на връзката между музея и обучението по история и цивилизации (споделен опит)
Статията разглежда съвременните предизвикателства пред учителя по история и цивилизации – високите очаквания на обществото към резултатите от обучението и в същото време намаляващия интерес на учениците към предмета. Промяна в нагласите на учениците е намерена чрез включване на посещения на музеи в обучението по история и цивилизации. Споделен е опит от проведен педагогически експеримент – с ученици от 10. клас са посетени музеи в Пловдивска област, свързани с националнореволюционното движение на българите през периода на Възраждането. Резултатите от проведения експеримент показват, че учениците подобряват уменията си за самостоятелно извличане на информация от различни исторически източници, формират лично отношение към проблемите на съвремието. Посещението на музеи води до емоционално преживяване на историята, а от там и до по-високи учебни резултати.
Comments