Резюмета 2021

МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ „ОБРАЗОВАНИЕ ‘21”

Велико Търново 19-20 ноември 2021 г.

РЕЗЮМЕ

1. доц. д-р Виолета Стойчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Педагогиката на наследството и предизвикателствата на дигиталната епоха

Представеният текст проблематизира взаимовръзката между дигиталната трансформация на училищното образование и възможностите за дигитално учене чрез наследство. Като ключов репер в педагогиката на наследството е отделено внимание на характеристиките на обектно-базираното обучение. Приложният характер на изследването се позовава на резултати от апробираната през календарната 2021 г. педагогическа технология за преподаване на наследството в дигитална среда в рамките на проект, реализиран от СУ „Емилиян Станев“ (В. Търново).

2. Мария Карадечева (РИМ – Пловдив)

Музейната медиация в дигиталната реалност — опит на Регионален исторически музей Пловдив

Музеят е среда, в която може да се учи от много източници и по множество начини.Музейната медиация е инструмент, с чиято помощ посетителят формира собствен възглед за музейния предмет, научава се да изследва, анализира и преживява.
Днес основното предизвикателство пред съвременната музеология е да намери адекватна форма на музеен показ, която да въплъщава съвременното състояние с неговата динамика, комплексност, фрагментарност.Търсенията на нови музейни форми било то офлайн или онлайн днес неминуемо ни отвеждат до демократизиране достъпа до музейните колекции и експозиции, чрез дигитализиране на културните ценности и предоставяне на свободен достъп до дигиталното съдържание.

3. доц. Лилия Сирота (Львовский национальный университет имени Ивана Франка, Украина)

Историко-культурное наследие – основа развития социокультурой деятельности в Украине

В доклада се дава обща характеристика на развитието на културната индустрия и са описани накратко ресурсите, които са в основата на историко-културния туризъм,  основните проблеми и начините за тяхното решаване, дава се прогноза за последващи тенденции в развитието.

4. Besnik Emini (Institute of Spiritual Cultural Heritage of the Albanians , Skopje)

Cultural heritage of Old Bazar in Skopje between survival and modernization

Старата чаршия в Скопие в продължение на много векове е била основната част на града. В тази част на града са разположени важни сгради и паметници, които са отражение на историята на града. През вековете на активен живот в града са изградени различни обекти, част от които все още присъстват като част от културното наследство. Но през последните десетилетия територията на Старата чаршия на Скопие е трайно намалена чрез изграждане на модерна и масивна конструкция наоколо. По време на разрушителното земетресение в Скопие през 1963 г. Старата чаршия е значително повредена и след това е възстановена. Някои от жизненоважните обекти бяха реконструирани, но някои от тях останаха нереконструирани, а другите изчезнаха завинаги. Тъй като е централна част на града, районът на Чаршията е запазен в много изображения на различни пътешественици и чрез тези визуални източници можем да реконструираме миналото и да видим промяната и трансформацията. Освен това, вътре в защитената част са построени и нови сгради, които коренно променят облика на тази историческа част. Презентацията има за цел да даде обяснение как тази област на културното наследство се трансформира бързо през последните години чрез съпоставяне на различни визуални материали.

5. доц. д-р Лора Дончева, доц. д-р Анка Игнатова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Паметници, свързани с епохата на Възраждането, във Велико Търново (1944 – 1989 г.)

Целта на настоящия доклад е да представи изградените през социалистическия период паметници, свързани с епохата на Възраждането, във Велико Търново.  Дейността по тяхното реализиране се определя от осъществяваната партийна и държавна политика в областта на развитието на монументалното изкуство и архитектурата на национално и местно равнище.

6. Коста Костов (МОН, София)

Наследство и гражданско образование (За доверието като предизвикателство и решение пред гражданското образование)

Този текст изхожда от тезата, че устойчиво гражданско образование може да има само в модерно общество, в което вертикакалното измерение (властта) и хоризонталното измерение (на гражданските отношения) са в приемлив и благоприятстващ развитието баланс. Поставя се въпросът за домодерното наследство – било като предпочитение към вертикалната власт (поданичеството), било като доверие само към най-близкото (Андрешко). Без да се пренебрегва благоприятстващото гражданското образование наследство (напр. спасяването на българските евреи), основният акцент е към проблемното наследство. Основната защитавана позиция е, че неговото преодоляване не може да се постигне с радикално отхвърляне, а със съобразено включване, насочено към желаната промяна.

7. Силвия Въскова (Фондация „Софийска платформа“, София)

Дигитални ресурси за преподаване на гражданско образование – представяне на платформата гражданско.бг

Целта на платформата е да подпомогне българските учители в часовете по „Гражданско образование“ в 11. и 12. клас като  генерира работни материали, както за учители, така и за ученици. Достъпни са първите 3 урока от програмата за 11. клас, а съвсем скоро ще бъдат качени и всички останали от програмата за 11. клас.

8. Радка Трифонова (СУ „Христо Ботев“, Тутракан)

Наследство и гражданско образование в програма за извънкласна дейност

Все по-високите очаквания към съвременната образователна система изискват поемане на отговорен ангажимент към такава подготовка на младите хора, която да осигурява пълноценен живот в непрекъснато усложняващата се система на обществени отношения, международна комуникация, и пазарна конкуренция.Гражданското образование предоставя културни, възпитателни и образователни модели, които да се използват в образованието на младите хора. То оказва благоприятно влияние върху духовната дейност , както и за социализиране и интегриране в обществото, за пълноценно развитие на човека. За съвременните ученици е от изключително значение се оказва участието, включването в разнообразни дейности, в динамиката на училищното ежедневие. Те имат необходимост да усетят, да преживеят, да видят и да докоснат образователния процес.
Извънкласната форма на работа , като продължение на урочната разширява и задълбочава знанията на учениците по темата за наследството. Тя е предпочитана, защото носи на участниците радост от постигнатите успехи, желание да ползват допълнителна информация, повишава интереса им към родната и световна история.

9. Леони Зихтерман (Фондация „Софийска платформа“, София)

„Teaching transitions in Europe” – педагогически идеи за преподаване на Прехода

Фондация „Софийска платформа“ ще представи работата си в проекта „Диалог на прехода 2019-2021“. Справяне с промяната по демократични начини (TD). Освен кратко представяне на нашата мисия и визия, ще се съсредоточим най-вече върху текущото разработване на наръчника „Преподаване на преходи в Европа” (заглавие tbc) като част от проекта. С този наръчник бихме искали да подкрепим преподавателите да преподават теми, свързани с преходния период, които все още не са получили достатъчно внимание. Наръчникът ще включва както практически материали под формата на национални, така и транснационални планове за уроци и методологични подходи за по-добро справяне с противоречията в класната стая, развиващи се около тази скорошна история.

10. проф. д-р Евгений Вяземский (Московский педагогический государственный университет, Россия), проф. д-р Ольга Стрелова (Хабаровский краевой институт развития образования, Россия)

Проблемы и подходы к обновлению российской системы исторического образования школьников в эпоху Двадцатых

Авторы доклада анализируют глобальные вызовы образованию в 2020-е годы, которые в силу их специфики называют «эпохой Двадцатых». В свете этих противоречий исследованы ведущие тенденции развития общего исторического образования в современной России и предметные концепции по курсу отечественной истории (2014 и 2020 г.), аргументирована потребность в разработке концепции исторического образования школьников. Именно на этом, высшем уровне концептуализации, по мнению авторов, возможно обновление не только «школьной истории», но и системы подготовки и повышения квалификации учителей в русле ведущих трендов социокультурного развития общества, педагогической науки и практики в XXI веке.

11. проф. д.н. Стела Дерменджиева, гл. ас. д-р Тамара Драганова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Проектно базирано обучение при студенти по география и икономика – основни правила и дейности при разработване на проект

Статията представя основни правила и дейности при разработването на проект в процеса на проектно базирано обучение при студенти по география и икономика. Систематизирани и представени са модели за формирани социални и граждански компетентности при обучението на студенти.

12. Доц. д-р Петя Събева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), докторант Азамат Байтасов (Казахский национальный педагогический университет имени Абая, Алматы, Република Казахстан)

Училищната география в мащабите на дигиталното съвремие (рецепта за промяна)

Изследването е насочено към съпоставително проследяване на реформата в училищната география в България и Казахстан в контекста на потребностите на дигиталното време, в което живеем. Целта е констативен моментен разрез на образователната реалност в двете страни, оценка на успешността на реформирането им от гледна точка на интегрирането на училищното географско обучение спрямо формирането на дигиталната грамотност на младите хора като една от ключовите компетентности от Европейската референтна рамка и адекватността на институционалните реакции спрямо дигиталната трансформация на училищното географско обучение във връзка мерките за ограничаване на пандемията Ковид-19. Конкретните тематични съдържателни линии са в обвързаност с ролята на училищната география спрямо формирането на умения и компетентности  за ползване на дигитално съдържание, филтриране, оценяване, създаване и споделяне на съдържание в онлайн среда, както и дидактическите решения, чрез които дигиталното съдържание се обвързва с критично, но любознателно, непредубедено и напредничаво отношение към неговото използване за познавателни цели. Резултатите от изследването са обвързани с конкретни маркери относно възможностите за аргументирана дидактическа реакция на потребностите на съвременното училищно географско обучение на концептуално ниво.

13. Илиана Илиева-Дъбова (БНУ„Св. Седмочисленици“, Тарагона – Реус, БНУ „Св. св. Кирил и Методий“, Барселона, Испания)

Българските неделни училища и музеите

Една от основните характеристики на нашето съвремие е високата динамичност и бързо настъпващите промени във всички сфери на живота и науката. Българските училища в чужбина са призвани да разпространяват българския език и култура сред децата и младите хора, които живеят извън пределите на България. Културното наследство на България и българите е значимо и има свое място в световната култура. Да се познават достиженията на нашата култура и да се припознават те като близки от учениците в чужбина е отговорна и нелека задача. За нейното изпълнение неделните училища търсят подкрепа не само у родителите. Мощен дидактически инструмент за въздействие и обучение са виртуалните посещения в музеи и особено провеждането на уроци съвместно с музейните специалисти. Това е достижимо чрез използването на съвремените информационни и комуникационни технологии.

14. докторант Славенка Кутева (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Образователни програми на Регионален исторически музей – Пловдив

Докладът представя образователните програми, които предлага Регионалния исторически музей в гр. Пловдив. Чрез образователните програми се насърчава по-тясно сътрудничество с училището. Търси се решение на определени проблеми — как да приобщим младите хора към българската история, по-задълбочено изучаване на историята на родния край, развитие на творчески способности, формиране на емоционално отношение към историческото и културно наследство. Поставен е акцент на образователните програми за ученици от гимназиален етап. Споделена е добра практика.

15. доц. д-р Юлия Симеонова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Културното наследство в учебниците по история – от наратива до технологиите

Изследването засяга темата за културното наследство и нейното отразяване в училищните учебници по история от два различаващи се периода (80-години на ХХ в. и съвременното поколение учебни книги). През призмата на сравнителен анализ на подбрани урочни статии, основан на конкретни показатели, се прави опит за изследване на подходите при представяне на основното информационно ядро. Целта е да се проследи преходът от предимно наративно поднасяне на учебното съдържание към включване на допълнителни източници и технологии на работа, и промяна в разбиранията и нагласите за наследството, като значим компонент на историческото образование.

16. докторант Драгомир Дачев (ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, В. Търново)

Приложение на краезнанието в обучението по история и цивилизации в 10. Клас

Краезнанието (краеведството) е наука с дълбоки традиции в българската история. През годините на Възраждането, след Освобождението и в годините на социализма, интересът към него е голям. Чрез своите трудове, редица именити българи допринасят за развитието му, както в теоретичен план, така и с множество практически изследвания. В миналото връзката между образованието и краезнанието също е била на фокус, но след смяната на политическия режим, напредването на технологиите и промените в образователната система, мястото на краезнанието в образованието е все по-трудно откриваемо. Статията цели да демонстрира пример за имплементирането на краезнанието в обучението по история и цивилизации в 10. клас, в неговия микроисторически аспект.

17. Николай Чакъров (СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“, Русе), Градската топонимия като маркер на наследството (представяне на ученически проучвания върху топонимията на град Русе)

В публикацията се представят 5 исторически проучвания, извършени от гимназисти от СУ с преподаване на немски език «Фридрих Шилер» — Русе, върху топонимията на град Русе. Този нетрадиционен поглед върху историята на крайдунавския град фокусира моменти от българската история с акцент върху локалната история и отбелязва както преклонението пред бележити национални и местни личности, така и силно политизирано влияние върху градската топонимия, характерни за българските градове.
Тази проектна дейност позволява развиване на ключови компетентности у учениците, заложени в Закон за предучилищно и училищно образование, акцентира върху патриотичното възпитание и е добър пример за преподаване и учене през XXI век.

18. Мариела Георгиева (СУ „Емилиян Станев“ – Велико Търново)

За предизвикателствата на електронното обучение и интегрирането на наследство в обучението по история и цивилизации в 7. Клас

Работата на учителите в електронна среда поставя предизвикателство пред намирането и прилагането на разнообразни дигитални ресурси, с които да разнообразят урока и да ангажират вниманието на учениците. Предложената разработка разглежда добра практика за преподаване на наследство в дигитална среда с помощта на съвременни информационно-комуникационни технологии.

19. доц. д-р Димка Димитрова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Интегриране на културното наследство в обучението по БЕЛ

Текстът представя някои концептуални идеи за общуване с културното и историческото наследство в обучението по български език и литература с оглед на концепциите за ключовите компетентности и за функционалната грамотност. Особено предизвикателство е осъществяването на връзки между абстрактната лингвистична теория и конкретните обекти – носители на историческата памет. Коментират се различните посоки на интегриране – по отношение на целите, с оглед на използваните методи и похвати, на дидактическите средства и образователния дизайн. Предлагат се методически варианти за използване на дейности и стратегии, чрез които се развиват различни компетентности на учениците, като в същото време се влияе върху тяхната мотивация и активност в учебния процес. Обосновава се необходимостта от по-широко използване на дигитализираните ресурси на различните музеи както при присъствено обучение, така и при обучение от разстояние.

20. Радослав Димитров (СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново)

Интегриране на наследството в обучението по български език в 6. Клас

Представяне на методи и упражнения, свързани с работа върху текст, в който е представено културното наследство на България от Възрожденската епоха. Основна цел е да се обогатят знанията на учениците за бита на предците ни от онова време, да се развият комуникативните способности на учениците и умението им за възприемане на информация от непознат текст, както и да затвърдят и усвоят част от учебния материал по български език, заложен в учебната програма за 6. клас.

21. Цветелина Маринова (СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново)

Мотивът за вграждането във фолклорните текстове и художествената литература

Предложеният текст разглежда мотива за вграждането на човек или сянката му в основите на нов градеж, за да бъде градежът здрав, като така се подсигурява добруване на родовата общност (на колектива). Темата е пречупена през призмата на изучаваните в 6-ти клас фолклорни текстове. В допълнение е разгледана и интерпретацията и в художествената литература чрез произведенията на Петко Славейков («Изворът на Белоногата»), Иво Андрич («Мостът на Дрина») и книгата «Глина» на Виктория Бешлийска. Идеята на урока е да покаже значимостта на наследството, чието познаване гарантира формиране на универсални човешки ценности и изграждане на позитивни модели на поведение в обучаемите, което води до обогатяване на тяхната социална и емоционална интелигентност.

22. Анна Павлова (СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново)

Българското тъканно наследство в обучението по изобразително изкуство – средство за развитие на ключови компетентности

Докладът представя реализирана практика в обучението по изобразително изкуство и начина по който са ползвани образци от Българското нематериално културно наследство за развиване на ключови компетентности на 21. век с акцент върху Културна осъзнатост и творчество. Преподаването се основава на становището, че най-лесно се учи чрез опита през емоцията. Използването на наследството, на българското тъканно богатство в педагогическата практика се опира на държавните образователни изисквания, отнасящи се до декоративна композиция и дизайн. Предложените идеи насочват към възможности за интегриране на нови технологии в обучението, използване на дигитализирани музейни сбирки, интернет ресурси и съхранено тъканно наследство в семействата на ученици.

23. Пролетка Петрова (ОУ „Петко Рачев Славейков“, Варна)

Естетика и функция на везбата в литературата и изобразителното изкуство

Докладът разкрива естетиката на везбата като част от народното творчество и наследство в българската традиция. Разглежда се функцията на шевицата като част от изкуството и литературата, както и преподаването на това наследство през погледа на един интердисциплинарен урок