ШЕСТИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ „ОБРАЗОВАНИЕ ‘21“
Велико Търново, 18 ноември 2021 г.
РЕЗЮМЕТА
- проф. д. н. Стела Дерменджиева, гл. ас. д-р Тамара Драганова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Дигиталните компетентности в обучението по география и икономика като отражение на образователни политики
Статията изследва дигиталните компетентности в обучението по география и икономика – общообразователна подготовка в българското училище. Проучени са учебните програми в контекста на дигиталните компетентности, вградени в компетентностите като очаквани резултати по география и икономика като отражение на образователните политики. Идентифицирани и интерпертирани са пресечените точки на дигитализацията на учебния процесс като ключов елемент на модерното училище, дигиталното образование в новата ера и хоризонталните зависимости и синтез с географското образование.
- проф. дпн Евгений Вяземский (МПГУ, Россия), проф. дпн Ольга Стрелова (Хабаровский краевой институт развития образования, Россия)
Тенденции в историческото образование в училищата и в педагогическите университети в Русия (в началото на 2020 г.)
Авторите анализират съвременните тенденции в историческото образование в училищата и в педагогическите университети в Русия в началото на 2020 година. В доклада се разглеждат мащабните промени в системата на историческото образование в училищата и педагогическите университети в Русия в съвременната епоха. Въз основа на анализа на документи, свързани с държавната образователна политика, нормативно-методически документи на Министерството на образованието в Русия и педагогическата практика са изведени и анализирани посоките в еволюцията на системата на историческото образование в училищата и в педагогическите университети в Русия. Обоснован е изводът, че системата на историческото образование на учениците и на студентите от педагогическите университети се трансформира под влияние на приоритетите на държавната образователна политика, съобразно международните отношения, глобалните политически предизвикателства и тенденциите в руското общество на съвременния етап от неговото развитие.
- ст.н.с. Бесник Емини (Институт за духовно културно наследство на албанците – Скопие, Република Северна Македония)
Далечното е близо, близкото е далече
През 2020 г. обучението от разстояние се превърна в световен феномен. Въпреки че инструментите за дистанционно обучение съществуват от преди много години, те стават масово използвани през тази година, което е свързано с глобалното блокиране на училищата по света. Това включва всички нива на преподаване, от по-ниските класове на училищата до горните нива на обучение в университетите.
Тази голяма трансформация на преподаването в дигиталната ера включва и промени в преподаването на история, свързани с технологиите. Тази нова ситуация завари неподготвени много учители, ученици, училища, министерства, държави…Спешно всеки дигитален ресурс, който е наличен, става важен. Но за съжаление не всички ресурси са подходящи за използване в класната стая поради много причини: език, количество информация, надеждност, етика, адаптиране към възрастта и т.н. Друг видим аспект е, че историята на развитите технологични общества е по-често достъпна онлайн, отколкото местната или националната история на учителя. Много често учебниците по история на издателствата са достъпни само на хартиен носител, а не в друг формат, което може да ни доведе до много парадоксална ситуация в дигиталните източници историята на далечно място, регион или държава да се появи съвсем близо до нас и в същото време нещо, което се е случило близо до нас, около нас, може да изглежда непокрито с източниците и други цифрови ресурси, които могат да се използват в класната стая.
- Стилияна Черкезова (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Интердисциплинарният подход и уменията за учене
В настоящия доклад се дефинират понятията интердисциплинарен подход и умения за учене, като се идентифицират имплицитните и експлицитните връзки между двата конструкта. Защитава се тезата, че ученето като сложен, многостранен и непрекъснато изменящ се процес е в пряка зависимост от работни модели, които премахват границите между отделните предметни области в сферата на средното образование.
- доц. д-р Виолета Стойчева, ас. Мария Желязкова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ДИПКУ при Тракийски университет)
Историята „оживява“: дидактически идеи за прилагане на STEAM подход в 5. Клас
- ас. Кристиана Коджабашева (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Мястото на културната компетентност по български език в учебната документация за прогимназиален етап
Докладът анализира детайлно мястото на културната компетентност сред концепцията за ключовите компетентности, приета с препоръка на Съвета на Европа през 2006 г. Осъществен е обстоен преглед на учебната документация — ДОС и актуални учебни програми за прогимназиален етап (основна образователна степен), отнасящи се до компонента «български език», и възможностите, които тя предлага за развиване и формиране на знания, умения и отношения, характерни за културната компетентност, като са очертани някои основни проблеми. Изведените наблюдения биха могли да послужат за отстраняването на установените дефицити и очертаването на бъдещи идеи за методическата им обезпеченост. Културната компетентност е ключова за изграждане на ценностна система у обучаемите и за утвърждаване на културната им идентичност в съвременното мултикултурно общество.
- гл. ас. д-р Ваня Иванова (ИЕФЕМ – БАН, София)
(Авто)биографично разказване и европейска идентичност
Докладът ще разгледа две концепции „биографичният разказ“ и „социалната идентичност“ като част от теоретичната рамка на международния проект „Европа в спомени“. Чрез различни биографични подходи и междупоколенчески диалог, проектът цели изграждане на принадлежност и активно гражданство в Европейския съюз на базата на споделени, записани, заснети или нарисувани лични преживявания и спомени за значими събития от близкото минало. Изследването на биографичното като социален конструкт разкрива, от една страна, социалната функция на биографиите, а от друга, социалните процеси, които създават самите биографии (Fischer-Rosenthal 1991:253). Така, чрез темите, които граждани от различни страни на Европейския съюз споделят, ще се анализират ключови наративни полета, през които тези социални и културни процеси се трансформират в конструираща се европейска идентичност отдолу.
- доц. д-р Анка Игнатова, доц. д-р Лора Дончева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Местността Боруна в културно-историческото пространство
на град Велико Търново
Научното съобщение има за цел да бъдат представени в исторически план идеите и конкретните действия за обособяването на местността Боруна като част от културно-историческото пространство на Велико Търново. Вниманието се насочва към: опитите за създаване на „Алея на Възраждането“ и реализираната по-късно „Алея на творците“; историята около построяването на сграда за Художествено-занаятчийско училище, в която днес се намира Художествената галерия „Борис Денев“; издигането на Паметника на Асеневци; събитията, фокусирани върху идеята за превръщането на Боруна в предпочитано място за отдих и културни прояви, както и включването му в туристически маршрути.
- гл. ас. д-р Поля Йорданова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
„Разбиращото учене“ и партньорството между музеи и училища (споделен опит)
Партньорството между музей и училище е дълъг процес. В музеите идеите и концепциите са оформени на различен „език“, отколкото в класната стая. Отговорът на учениците също е различен. Уникалният характер на музейната среда като места за учене предоставя широки възможности за изучаване на ролята на музеите във формалното образование чрез екскурзии, колекции за обучение, партньорства и контакти; обучение на учители и студенти; учебните структури и стратегии, използвани в изложби, програми и учебни ресурси; и създаването на официални училища в рамките на музейната обстановка
- Славенка Кутева (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Училищните музеи в Пловдив
Настоящата статия представя връзката между българското училище и музеите. Проследено е създаването на първите училищни музеи в модерната българска държава. Акцент е поставен на създаването на първия енциклопедичен училищен музей в Пловдив — наричан официално Педагогически музей. Споделен е добър опит от създаването на училищен музей в пловдивско средно училище.
- д-р Васка Белчовска-Неделчева (ПГСС „Никола Пушкаров“)
Дидактически прочит на уроци по модул „Културно наследство и устойчиво развитие“ от учебен предмет „Зелена кариера и креативност“ в ПГСС „Никола Пушкаров“
Докладът представя педагогическа практика, реализирана от автора по модул „Културно наследство и устойчиво развитие“ от учебен предмет „Зелена кариера и креативност“ в ПГСС „Никола Пушкаров“. Учебният предмет е от разширена професионална подготовка за 9 и 10 клас за всички професии, изучавани в професионалната гимназия и е част от дейностите по проекта за иновативно обучение.
- доц. д-р Юлия Симеонова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Интерактивни работни листове като инструмент за развиване на компетенции в часовете по история (V–VII клас) в българските училища зад граница
Съвременните предизвикателства, пред които се изправя образователната ни система засягат и обучението на учениците в българските училища зад граница. Като просветни институции, те се явяват основният стожер за съхраняване на българското самосъзнание сред нашите сънародници в чужбина. Въпреки ангажираността на образователните експерти, засиленото внимание и подкрепата, която се оказва на неделните училища, те все още са изправени пред сериозни проблеми, свързани с липса на разнообразни и адекватни учебни ресурси, които да са подходящи както за присъствена, така и за електронна учебна среда. Това се отразява върху качеството на обучение и овладяването на ключови компетенции, необходими в съвременното дигитално общество. Голяма част от използваните източници не са адаптирани към особеностите на обучението в чуждоезикова, различна от майчиния език, среда, а достъпът до подходящи електронни ресурси е ограничен. В настоящото изложение се предлагат модели на интерактивни работни листове по история и цивилизации (V-VII клас), предназначени за българските училища зад граница. Създадени в Web сайта LearningApps.org, те са разработени въз основа на учебната програма, и се явяват инструмент, с помощта на който могат да се развиват ключови компетенции.
- Лидия Стефанова (Съюз на българите в Кипър, БУ „Никола Вапцаров“ Никозия, Република Кипър)
Предметът „география“ в училищата в Кипър
В разработената тема е наблегната на съпоставка между кипърското образование по география и това в българското неделно училище. Укрепването на културната и езиковата идентичност на учениците в контекст на едно мултикултурно общество. Взаимовръзката на географските знания от кипърското училище със знанията от българското неделно училище.
- Илиана Илиева-Дъбова (БНУ „Свети Седмочисленици“ – Реус/ БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ Барселона, Испания)
Играта в обучението по география и икономика в българските училища в чужбина
Статията разглежда дидактичните игри в обучението по география в българските неделни училища в чужбина. Представят се възможностите за използване на игрите в обучението. Обръща се внимание на перспективите за прилагане на игровите методи. Разглеждат се предизвикателствата, пред които се изправят обучители и обучаеми при използване на играта в обучението по география и икономика.
- Милена Палюховска (Училище „Дора Габе“, Варшава, Полша)
Изграждането на българската национална идентичност в чужбина
Светът на учителя е съвсем различен. Методите на обучение в дигиталния свят, както и спецификите на чуждестранните училища и ученици, ме изправят пред многобройни предизвикателства, свързани с изграждането на българската идентичност в чужбина. Всеки урок за мен е едно изпитание, а в същото време и едно голямо удовлетворение от постигнатите резултати.
- Анна Ненова (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Когато майчиният език е втори по компетентност (социолингвистичната визитка на един български тийнейджър във Великобритания)
В условията на междукултурна комуникация езиковата личност трябва да се стреми към усъвършенстването на (много)езиковата си компететност. Предложеният текст разглежда все по-утвърждаващото се явление майчиният език на българските ученици зад граница да е втори по компетентност след езика на средата. Това поставя огромни пречки пред педагогическите специалисти в неделните училища. Чрез анализ на езиковите равнища по Обща европейска езикова рамка на обекта, извадки от речта му и срез на наличните учебни програми по БЕЛ разработката стига до някои изводи относно прилoжимостта и ефективността на нормативните документи. Поради ограничения обем се цели не изчерпателен контент-анализ, а очертаване на основни посоки за размисъл.
- Пролетка Петрова (докторант, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
Киното в училище – мост между минало и настояще, между европейското и българското образование
Изучаването на кино в училище като задължителна или извънкласна дейност дава възможност за създаването на връзки между образното изкуство и образованието, между филмите и методиката на преподаване. Киното може да бъде и основа за интердисциплинарно преподаване в училище. Съвременните практики в Европа се ангажират с кинообразованието на ниво държавна политика. С помощта на европейски програми като Cin Ed българските училища правят първите стъпки към подсигуряване на възможности за общуване между учениците и киното – европейското и българското кино като общо културно наследство и възможност за реализация.
- Тюляй Адемова (СУ ,,Христо Ботев“, Никопол)
Планетата Земя – форма и размери
Настоящата тема представя добра практика по география и икономика в пети клас. Тя е насочено към овладяване на базисни знания, умения и придобиване на ключови компетентности, свързани с формиране на основите на географската култура за заобикалящото пространство на глобално и регионално ниво като част от общата култура на всеки ученик. Целта е да се покаже, че съвременният български учител има нелеката задача да стимулира у учениците познавателна мотивация, да гарантира пълноценното им развитие, да подкрепя техните усилия за изграждане на адекватни модели на поведение и да реализира успешната им социализация във все по-динамичната обществена среда.
Ефективността на обучението през 21. век зависи от много фактори, един от които е ангажираността на всеки ученик в разнообразните учебни дейности, които са част от педагогическото творчество на учителя. В конкретния случай петокласниците създават 3D макети на Слънчевата система, с помощта на които усвояват знания за особеностите на Земята като планета от Слънчевата система, проследяват резултатите от движението на Земята около оста й и около Слънцето, както и последиците от тях.
